Яростно пълнолуние
ЯРОСТНО ПЪЛНОЛУНИЕ
Пронизва въздуха стаено електричество
и тишината с взрив е заредена.
Библейска нощ, езическа, епическа
– поле като огромна бяла сцена,
луната грее яростно.
Да би била
по пладне слънце – камък би стопила;
топят се в лунен огън три била –
на старите прегърбени могили;
а вятърът подстригва с тъпа ножица
на облаците сивите мустаци
и гръмко пука ледената кожица
на мръзнещите в тъмното клонаци.
В магьосни снегове мълчи полето
– отдолу спят затрупани виелици
и яростна луна над всичко свети,
и – шепот бял – пълзят мъглите бели.
И тишина по хоризонта капе,
и чуваш как – настръхнало видение –
студът със кокалени зъби хапе
замръзналите клони вкокалени.
Земята в ледено сребро изгаря,
дими светът сред течна лунна свила;
луната пали яростни пожари
и бавно стапя древните могили...
© Валентин Чернев All rights reserved.
