Юлия...
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Юлия…
... Мога да усетя как я докосва в момента,
как ехидно се смеят, докато тя крещи от екстаз...
...Виждам бельото ù, разхвърляно из апартамента,
и как блести от удоволствие моят малък елмаз...
А аз претрепервам в спазми, докато тя получава оргазми,
мисля за нея, пиша за нея... Опитвам се да се владея.
Но моите крилати фрази не спират нейния гавазин,
а са просто сбити рими, от които един ден ще полудея.
И докато аз чеша главата си, тя разтваря краката си,
тъне в удоволствие от факта, че той е дълбоко в нея.
Боже, едно малко, сладко момиче смачка душата ми
и безгрижната усмивка, с която се смея.
Но това е само фрагмент от общата картина,
а времето не спира и накрая аз съм лудият и злият.
И да я обичам, вече не виждам дори съмнителна причина,
но у нея е сърцето ми, което познава само Юлия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Попов Всички права запазени
