Юлски дъждове
От паницата се вие пара. И пада в нея
дъждът на лятото - топъл и безщумен.
Между двете тухли огънят си пее
тиха песничка без думи.
Седя с овчарите пред тяхната колиба.
Изпод пристанищата на душата
проблясват спомените като риби,
събудени от придошлия вятър.
Аз отново съм си тук. Дъждът в листата шушне.
Блести в позлата утрото на юли
и като змия се вие пушек.
Полегнали са.
На тревите крепостните кули.
Аз отново съм си тук. Някъде тракат мотори.
И бастуни на баби с подути колèне.
И куфарчето пълно с умора
си нося винаги с мене.
Как искам да пътувам без багажи.
Младостта безспир да ме зове.
Да усещам как във мен се раждат
пречистените юлски дъждове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Манолов Всички права запазени
