Юлски дъждове
От паницата се вие пара. И пада в нея
дъждът на лятото - топъл и безщумен.
Между двете тухли огънят си пее
тиха песничка без думи.
Седя с овчарите пред тяхната колиба.
Изпод пристанищата на душата
проблясват спомените като риби,
събудени от придошлия вятър.
Аз отново съм си тук. Дъждът в листата шушне.
Блести в позлата утрото на юли
и като змия се вие пушек.
Полегнали са.
На тревите крепостните кули.
Аз отново съм си тук. Някъде тракат мотори.
И бастуни на баби с подути колèне.
И куфарчето пълно с умора
си нося винаги с мене.
Как искам да пътувам без багажи.
Младостта безспир да ме зове.
Да усещам как във мен се раждат
пречистените юлски дъждове.
© Димитър Манолов All rights reserved.
