ЮЛСКИ ГОРЕЩНИЦИ
Може би, без да искам, прибързах.
Вероятно и ти преигра...
Ала пак трезвостта ме разкъсва
като звездна среднощна заря.
Пак денят ми е глух и намръщен,
а душата ми кротко мълчи
и ме давят жестоки въпроси,
след които извръщам очи.
В този юлски пек нещо се случва...
Тъй е душно! Дали ще вали?
Умореното слънце притихна.
Малко облаче шапка свали.
Весел вятър внезапно изтича
и ни махна за сбогом с ръка...
Ти ли всичко това ми прошепна
или просто се случи така?
© Spaska Popova Всички права запазени