1.07.2022 г., 10:45

Юлско утро

615 1 11

Юлско чакано утро, ти отново дойде,

родено от целувката страстна 

на небето с пенливото Черното море.

Бавно  пристъпваш с ризата  лятна    

по стръмния бряг, сред треви и цветя.

След теб – нежна, прозрачна омара

с дъх солен на морска вода...  

Виж, стотици усмихнати хора    

прегърнати в нощта невероятна...

Друга нощ такава няма втора

обгърнати от твоята магия лятна.

Посрещат изгрева в будуване,

заредени със силата на новия ден.

С надежда, с мечта, с младежко лудуване,

понася утрото любим  рефрен

на онзи вечен и неостаряващ  хит,

на „Юлско утро” от Юрая Хийп.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Таня! Изпълвай юли само с хубави емоции!
  • Браво!
    Хубав стих!
  • Благодаря ти от сърце за хубавия коментар, Миночка! Спонтанно се роди стиха и наистина съжалявам, че морето е далече от мен Но пък имам Хисарлъка и всички вас тук, за да се зареждам. Пожелавам ти щастливо и пъстро лято! Днес раздавам целувки!
  • Дани, много хубав аромат се носи от стиха, хареса ми, пропит е от чувства и сладки мечти свързани с целувката на морето. Поздравявам те и ти желая добре да преживееш лятото с всичките положителни емоции, коите то поражда!
  • От сърце ти благодаря, Тони, за хубавите думи и за това, че постави стиха ми в "любими". Прекрасни да са летните ти дни, вдъхновени и изпълнени само с положителни емоции!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...