kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
6.08.2006 г., 10:57 ч.

за ****** 

  Поезия
499 0 2

Изпий с устни сълзите!
Прокарай пръсти в косите
и ме погледни в очите!
Остави в пясъка влажни следи,
както в сърцето ми,
преди да изгори!
Когато пожелая да те потърся,
една врата в душата ми проскърцва,
а аз я отварям
и те намирам пак там,
обвит в тишината,
където изгрева се бори с плясъка на вълната...
Бъди там сам,
когато ме събуди крясъка на самотата!
Аз ще те догоня,
за да мога
поне една прегръдка да отроня!
А с изгрева ще дойде неизстрадана промяна,
ще бъда друга,
подарена непременно
и със скърцащ трясък
вратата в мен ще се затвори неотменно...



© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В началото наистина е малко тривиално,но така го почувствах..."подарена непременно" значи,че вече не принадлежа на този човек,но поняга се появява носталгията към нещо,което отдавна си е заминало.Това е последният път,когато съм се върнала към миналото
  • Какво значи "подарена непременно"? Всичко друго е хубаво.В първите няколко реда ми заприлича на фолк песен-малко стилът олеква,но после е хубаво...
Предложения
: ??:??