за ******
Изпий с устни сълзите!
Прокарай пръсти в косите
и ме погледни в очите!
Остави в пясъка влажни следи,
както в сърцето ми,
преди да изгори!
Когато пожелая да те потърся,
една врата в душата ми проскърцва,
а аз я отварям
и те намирам пак там,
обвит в тишината,
където изгрева се бори с плясъка на вълната...
Бъди там сам,
когато ме събуди крясъка на самотата!
Аз ще те догоня,
за да мога
поне една прегръдка да отроня!
А с изгрева ще дойде неизстрадана промяна,
ще бъда друга,
подарена непременно
и със скърцащ трясък
вратата в мен ще се затвори неотменно...
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
