За баба
Каква невеста си била ти, бабо
Била си млада, бяла,
а колко трудно си живяла?
Аз те помня рано остаряла,
с коса от мъки побеляла.
Как ми липсваш, бабо?
Как пусто е без теб вкъщи?
Плетката ти няма кой да свърши.
И дворът в празното ни село
без божурите ти не е същи.
Сега не се оглеждам да откъсна
тайно от твоите цветя.
Бера букет, връзвам го със сълзи
и бързам да го донеса.
Пак ти казвам: "Бабчо, как си?"
Дошла съм да те видя
и сякаш чувам твоя глас
да ми казва: "Поседни за час."
Присядам на студеното,
където си сега
и ти разказвам за децата,
за цветята и тяхната тъга.
Паля свещ, да ти е светло,
че толкова те беше страх
от тъмното, от този мрак.
И все се питаше кога ли? Как?
Сега се моля да не ти е страшно,
да е цветно, топло и прекрасно
мястото, където си почиваш в мир.
Пък нали изпратихме и дядо да ти е другар.
Поседях и тръгвам, бабчо.
Пак ще дойда щом мога,
а пък ти, нали си знаеш -
чакам те в съня си без тревога,
за да мога там да те прегърна,
щом не мога вкъщи да те върна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиана Петрова Всички права запазени
