iliana_08.1962 (Илиана Петрова)
89 1189
Jul 2, 2008, 2:04 PM

За баба 

  Poetry
779 0 14

Каква невеста си била ти, бабо

 

Била си млада, бяла,

а колко трудно си живяла?

Аз те помня рано остаряла,

с коса от мъки побеляла.

 

Как ми липсваш, бабо?

Как пусто е без теб вкъщи?

Плетката ти няма кой да свърши.

И дворът в празното ни село

без божурите ти не е същи.

 

Сега не се оглеждам да откъсна

тайно от твоите цветя.

Бера букет, връзвам го със сълзи

и бързам да го донеса.

 

Пак ти казвам: "Бабчо, как си?"

Дошла съм да те видя

и сякаш чувам твоя глас

да ми казва: "Поседни за час."

 

Присядам на студеното,

където си сега

и ти разказвам за децата,

за цветята и тяхната тъга.

 

Паля свещ, да ти е светло,

че толкова те беше страх

от тъмното, от този мрак.

И все се питаше кога ли? Как?

 

Сега се моля да не ти е страшно,

да е цветно, топло и прекрасно

мястото, където си почиваш в мир.

Пък нали изпратихме и дядо да ти е другар.

 

Поседях и тръгвам, бабчо.

Пак ще дойда щом мога,

а пък ти, нали си знаеш -

чакам те в съня си без тревога,

за да мога там да те прегърна,

щом не мога вкъщи да те върна.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??