За баба
Каква невеста си била ти, бабо
Била си млада, бяла,
а колко трудно си живяла?
Аз те помня рано остаряла,
с коса от мъки побеляла.
Как ми липсваш, бабо?
Как пусто е без теб вкъщи?
Плетката ти няма кой да свърши.
И дворът в празното ни село
без божурите ти не е същи.
Сега не се оглеждам да откъсна
тайно от твоите цветя.
Бера букет, връзвам го със сълзи
и бързам да го донеса.
Пак ти казвам: "Бабчо, как си?"
Дошла съм да те видя
и сякаш чувам твоя глас
да ми казва: "Поседни за час."
Присядам на студеното,
където си сега
и ти разказвам за децата,
за цветята и тяхната тъга.
Паля свещ, да ти е светло,
че толкова те беше страх
от тъмното, от този мрак.
И все се питаше кога ли? Как?
Сега се моля да не ти е страшно,
да е цветно, топло и прекрасно
мястото, където си почиваш в мир.
Пък нали изпратихме и дядо да ти е другар.
Поседях и тръгвам, бабчо.
Пак ще дойда щом мога,
а пък ти, нали си знаеш -
чакам те в съня си без тревога,
за да мога там да те прегърна,
щом не мога вкъщи да те върна.
© Илиана Петрова All rights reserved.
