1.09.2019 г., 23:30 ч.  

За баща ми 

  Поезия » Друга
507 0 0

Вятъра на промяната

ме научи,

да съм тази, която съм днес...

Да съм силна и отстояваща себе си..,

Кой обаче ще ме научи да живея

с липсата и болката от отсъствието ти?

Ти си част от мен, а те няма ...
Къде си, кой е твоят вятър?

И когато края настъпи и двамата знаем,

че сме просто прах.

Един ден ще се събудя и няма да си тук,

защото нищо не трае вечно...

Знам, усещам че този ден е скоро,

нямаме време...пак да бъдем същите.,

Имаме време само за прегръдка

или две и после навярно никога няма да те видя...

Липсваш ми сега, ще ми липсваш и тогава,

ала дай ми право на последна прегръдка и милувка!

 

 

Не изстивай все още...Твърде скоро е.., !

© Katherine Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??