Отскоро ме мъчи - сериозен въпрос:
- За Бога! - Защо... Те Обичам?
А отговор има - той е толкова прост:
- Ти си малкото, Мое, Момиче!
Ти си всичко, което аз си имам сега:
- Ти си Въздуха! - Ти си Небето!
С тебе мога да дишам, дори да летя!
- Ти си Всичко, и Общо, и Взето!
И аз протягам към Бог и двете ръце!
- Господи! - Затова... Я Обичам!
И не е нужно да питам - имам сърце!
- То не лъже! - То, Ти Се Врича!