За болката
Сънуваш ли, тъжен поете?
Сънуваш ли светлите дни,
поднасящи смачкано цвете
на твоите бледи луни?
Мечтаеш ли пак безутешен?
Мечтаеш ли с празни очи?
Крещят на света, че си грешен,
съдбата без право мълчи.
Проклинаш ли нощем звездите?
Проклинаш ли техния пир,
на който прелитат стрелите
горящи на вечния мир?
Заспиваш ли вечер отчаян?
Заспиваш ли с болка в сърце?
Все тъй ли е изходът таен,
все тъй ли отпускаш ръце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Косева Всички права запазени
хубав стих! Поздрави!
