Сънуваш ли, тъжен поете?
Сънуваш ли светлите дни,
поднасящи смачкано цвете
на твоите бледи луни?
Мечтаеш ли пак безутешен?
Мечтаеш ли с празни очи?
Крещят на света, че си грешен,
съдбата без право мълчи.
Проклинаш ли нощем звездите?
Проклинаш ли техния пир,
на който прелитат стрелите
горящи на вечния мир?
Заспиваш ли вечер отчаян?
Заспиваш ли с болка в сърце?
Все тъй ли е изходът таен,
все тъй ли отпускаш ръце...
© Петя Косева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хубав стих! Поздрави!