За болката
Ти може и да ме възненавидиш
за болката, която в теб посях,
а може да простиш, че толкоз свиден
си ми, а все ще плащаш моя грях.
Ще ми простиш навярно, че си мъдър
от първия си дъх, но аз сама
ще се коря отново и ще бъда
докрая в плен на своята вина.
Ще се теша, че било орисия,
фатална, несменяема съдба,
а пък си беше чиста непохватност,
наивност, непригодност за борба.
Дори да ми простиш, то аз самата
на бавен огън ще се завъртя.
От себе си не може да се бяга,
а с нищо не помага и смъртта.
15.04.1995
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
