svetlitschka (СК)
530 4719
16.04.2019 г., 9:31 ч.

За болката 

  Поезия
654 7 10

 

Ти може и да ме възненавидиш

за болката, която в теб посях,

а може да простиш, че толкоз свиден

си ми, а все ще плащаш моя грях.

 

Ще ми простиш навярно, че си мъдър

от първия си дъх, но аз сама

ще се коря отново и ще бъда

докрая в плен на своята вина.

 

Ще се теша, че било орисия,

фатална, несменяема съдба,

а пък си беше чиста непохватност,

наивност, непригодност за борба.

 

Дори да ми простиш, то аз самата

на бавен огън ще се завъртя.

От себе си не може да се бяга,

а с нищо не помага и смъртта.

 

 

15.04.1995

 

© СК Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, колкото и да минава времето, раната сълзù.
    Благодаря ти!
  • Много силно, Светулка!
    Дори да ми простиш, то аз самата
    на бавен огън ще се завъртя.
    От себе си не може да се бяга,
    а с нищо не помага и смъртта.
  • Прегръщам те силно,Наде, благодаря!
  • Светулчице!
    И знам, че споделена болката,
    претръпва някак и притихва.
    Дали такава ми е нужна тя?
    На сила и фалшиво се усмихва...
  • Радвам се,че прочете и хареса, Марко!
  • Прекрасно !
  • Понякога опитомявам болката,
    друг път отново ме застига .
    Благодаря, че се спряхте
    и с мен преболяхте.
    Добре, че ви има.
  • Силна лирика!
  • Най-добрият учител - животът! С болката ни учи как да оцеляваме, а с любовта - как болката да преодоляваме!
    Вината е бреме, което не се игнорира, нито носи - унищожава се! В противен случай ефектът може да е лавинообразен... унищожителен!
  • Ех, добре че е нещо с минала давност! Прозвуча толкова отчаяно, а ти, Светулчице, си толкова лъчезарна! Дано да е само преглед в архива...
Предложения
: ??:??