Исках аз до края да се боря, братя,
но куршум злочест възпира моята борба,
не спирайте за мен, вървете вий в атака,
аз тук оставам и тука ще умра.
Разкажи им, майко, ти за мене,
разкажи навред за моите дела,
кажи им ти за мойто бреме,
да знаят те що взе и мен смъртта.
Кажи им ти, че моята душа свободна
не знае що е туй робство и окови стари,
разкажи за волята ми непреклонна
кръвта си аз да дам за моите другари.
Време е да се сбогувам, мила майко.Тръгвай!
И знай, аз твойто име никога не ще забравя.
Върви напред пред мойте братя,ти побързай!
Обичам те, за теб умирам, майчице България.
© Жулиен Димитров Всички права запазени
Поклон пред паметта им! Те умряха за майчица България!
Благодаря ти, че ми припомни това със стиха си Жулиен!
Харесах!