8.11.2011 г., 19:49

За българина

1.1K 1 1


Къде изчезнал е духът ни,

който имали са нашите деди?

Станали сме роби на страха си

и вместо огън, само той в гърдите ни гори...


Като предани  овце сме се предали 

в ръцете на алчните си, корумпирани овчари,

болни, злобни и без никаква опора,

предаваме и убиваме най-близките си хора!


Колко струва твоята душа пред Бога грешна?

Оправдан ли си, като си кажеш:

"Човек съм, простено ми е да допусна  грешка!"?!?

Вярваш в свободата си, а не осъзнаваш, че си роб!

Сляб си за веригите, как копаеш собствения си гроб...

Потъпкахме си всичко свято - и ценности, и род,

загърбихме, дори и вярата във всевиждащия Бог!


Сега - озлобени, гладни и мизерни,

молим се на медийните идоли за избавление...

Но няма, кой да чуе нашия глас - глас в пустиня!
България е превърната във плачеща робиня!


Българино, кой чакаш да те поведе напред?!?
Кой да дойде, да сложи объркания ти свят във ред?

Няма кой! Загуби сам своите герои,

сам ще бъдеш в жестоките двубои...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Викторио Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Плачеща робиня, но на кого? На самата себе си, че така и е по - удобно, да мълчи и да трае, а тези отгоре много думи никакви дела...
    Как ще се събуди този наш заспал народ? Къде са и будителите, нали те трябва, да разбудят заспалите...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...