Къде изчезнал е духът ни,

който имали са нашите деди?

Станали сме роби на страха си

и вместо огън, само той в гърдите ни гори...

Като предани  овце сме се предали 

в ръцете на алчните си, корумпирани овчари,

болни, злобни и без никаква опора,

предаваме и убиваме най-близките си хора!

Колко струва твоята душа пред Бога грешна?

Оправдан ли си, като си кажеш:

"Човек съм, простено ми е да допусна  грешка!"?!?

Вярваш в свободата си, а не осъзнаваш, че си роб!

Сляб си за веригите, как копаеш собствения си гроб...

Потъпкахме си всичко свято - и ценности, и род,

загърбихме, дори и вярата във всевиждащия Бог!

Сега - озлобени, гладни и мизерни,

молим се на медийните идоли за избавление...

Но няма, кой да чуе нашия глас - глас в пустиня!
България е превърната във плачеща робиня!

Българино, кой чакаш да те поведе напред?!?
Кой да дойде, да сложи объркания ти свят във ред?

Няма кой! Загуби сам своите герои,

сам ще бъдеш в жестоките двубои...