18.04.2012 г., 10:01

За българите

639 1 2

    За българите

 

Не  знам какъв народ сме ние?

Завиждаме си и все се ядем…

Усойници във пазвите си крием.

За близките си търсиме „Джандем“.

 

Какъв народ сме, все е чудя.

Сега е тъй и тъй си е било.

Хитруваме да не се трудим

и търсиме без кучета село.

 

И жадно търсим  келепира…

Умираме и днеска за сеир.

Кютек единствено ни спира,

не правим и не чакаме хаир!

 

За пример сочиме Бай Ганя,

по неговите спъпки все вървим.

Аванта гледаме да хванем.

Пред другите да се вредим!

 

И шапка сваляме на шопа -

и все се молим Вуте да е зле.

След нас да дойде и Потопа…

На силните все викаме: “Оле!“

 

Морала ни е в хитрините!

И с тях до края си вървим.

С това ни се изпълват дните,

в „андрешковщината“ стоим!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно е и наистина е истина!Дано не съм прекалил с характеристиките и лошите епитети.Е, хиперболизация има,разбира се, но това е солта на манджата!..
  • Sad, but true!
    А се зовеме християни! Срам. Позор. И грях!
    Дано имаме време за разкаяние!
    Поздрав за позицията!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....