25.04.2014 г., 22:03 ч.
За да чувствам Рая...
Тъй разстилат се във мен неща,
само Бога във съня ми знае,
пазя светлото насред нощта,
Той със утрото ще ме венчае.
Чувам песните в букет цветя,
някой гроба ми със тях обърква,
даже виждам, че е пак жена,
незаплакала във близка църква.
Как мечтаех да умра в деня,
в който Господ ще строи безкрая
и отново истински да се родя,
за да чувствам вечността във Рая!
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав за хубавия стих!