Тъй разстилат се във мен неща,
само Бога във съня ми знае,
пазя светлото насред нощта,
Той със утрото ще ме венчае.
Чувам песните в букет цветя,
някой гроба ми със тях обърква,
даже виждам, че е пак жена,
незаплакала във близка църква.
Как мечтаех да умра в деня,
в който Господ ще строи безкрая
и отново истински да се родя,
за да чувствам вечността във Рая!
© Аз All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
