Кiara (Киара)
182 300
9.09.2007 г., 17:40 ч.

За да ме има 

  Поезия
639 0 13
 

Остави живота ми около твоя

копринен възел да пристегне

и всяка нишка - вярност босонога

със твоя бримка да завърши.


С  душата ми - прозрачен ручей

измий небето овдовяло

и месечина бяла от мечтите ни

създай му.


От вятъра въздишка донесе ми

със устните му лековити,

сред всеки стрък и всяко цвете,

със дъх да ни разлее, да утихне.


Сълзите на земята с длани -

събери ги

в звезди, очите да узреят -

 да бъдем двама, да ни има.


Разлистени, съдбите ни,

във изгреви размий ги -

палитри седем,

седем гряха, алени, простени.


Животът ми

във твоя разпилях (за да ме има) -

зрънца и  пясък бях,

вълна бе ти -

последната и първата ми, най-любима.

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??