За да ме има

9.09.2007 г., 17:40 ч.

Поезия

666 0 13

Остави живота ми около твоя
копринен възел да пристегне
и всяка нишка - вярност босонога
със твоя бримка да завърши.
С душата ми - прозрачен ручей
измий небето овдовяло
и месечина бяла от мечтите ни
създай му.
От вятъра въздишка донесе ми
със устните му лековити,
сред всеки стрък и всяко цвете,
със дъх да ни разлее, да утихне. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

За да ме има

Искате да прочетете повече?

Предложения