За да ме има
Остави живота ми около твоя
копринен възел да пристегне
и всяка нишка - вярност босонога
със твоя бримка да завърши.
С душата ми - прозрачен ручей
измий небето овдовяло
и месечина бяла от мечтите ни
създай му.
От вятъра въздишка донесе ми
със устните му лековити,
сред всеки стрък и всяко цвете,
със дъх да ни разлее, да утихне.
Сълзите на земята с длани -
събери ги
в звезди, очите да узреят -
да бъдем двама, да ни има.
Разлистени, съдбите ни,
във изгреви размий ги -
палитри седем,
седем гряха, алени, простени.
Животът ми
във твоя разпилях (за да ме има) -
зрънца и пясък бях,
вълна бе ти -
последната и първата ми, най-любима.
© Киара All rights reserved.
