23.05.2008 г., 17:53 ч.

За да не заплаче 

  Поезия
792 0 9
"А у мене някой псува,
 за да не заплаче"
                               Иван Овчаров



Погалвам (от обич)
тез мои присъди
със жълт етикет: до живот!
А в мене душата
ръмжи и се зъби
безсилна, на черния под.

Удавена (в обич),
тя злобно нарежда
жаргонно-мъстителен код
и с бич във ръката
тъгите подрежда.
И слага печат: до живот!

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пак нямам думи...
  • страхотно е ! остани си такава-душа сътворена от чувства
  • Браво
  • Странно силни и мъдри стихове за годините Ви - и като тематика, и от техниката съм впечатлен. Иван Овчаров ми е близък приятел и ако имате кореспонденция, поздравете го от мен, ако се сетите. Благодаря предварително!
  • Сила се иска да напишеш това...!
    много ми хареса...с обич, Петя.
  • И на мен хареса!Поздрав, Петя...
  • Много силно, Пете! Браво!
    Поздрави, до когато и да е!
  • Това ми хареса!
    поздрав!
  • Преди да се слееш
    с танина на виното,
    горчиво прекрачил (а)
    100 ялови прага,
    познай се във танца,
    не в хладния дансинг.

    С усмивка поглеждай
    в очите на свраките,
    нежно целувай
    замръзнали клюнове.
    С лятно сърце,
    влей във вените зимни,
    шеметни макове –
    червени до кърваво.
    Слънце е всичко,
    с което осъмваш,
    след лунният танц.
    Ти - тънката струна,
    на тихо очакване
    с трепет, на утрото.

    Защо да се сливаш
    с танина на виното?
    Спомни си зърното
    със живите сокове.
    Имай за свраките,
    имай за виното,
    имай за себе си,
    слънчевa захарност.
    *
    "до живот"
Предложения
: ??:??