30.03.2006 г., 17:38

... за да полетя към теб...

1.4K 0 9
Скочих,
за да полетя към теб...
без дори да зная ти къде си.
А вятърът посрещна ме,
такa свиреп...
В прегръдките си ме отнесе.

Летях,
но това не бе летеж –
той въхърът с листата си играе...
Додето зимата покрие ги със скреж
и те замръзват си без нищо да узнаят.

Скочих,
с вярата, че ще си струва,
Преди да падна, исках малко време,
миг...
за който всичко да рискувам...
И никой Бог не може да ми вземе.

Скъпи...
скочих там, но теб те няма...
И с думите във въздуха изтичам.
Колко жалко, че на двадесет и... само,
а съм вече неспособна да обичам.

Остана лед във мен да циркулира,
дори съм неспособна да умра.
Валят очите и висулки сбирам,
светът е тъмен, както НИКОГА.

... а исках ти да видиш сини рози...
да ти покажа вкуса на сърцето си,
да искам както никой в свят кат’ този,
да гледам как отпиваш от кафето си...

Скочих...
толкова желаех да те имам,
колко тъжно е, че в този хубав ден...
вместо да се вричам, че те взимам,
кълна се...
Никой не ще има МЕН!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мойра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...... а исках ти да видиш сини рози...
    да ти покажа вкуса на сърцето си,
    да искам както никой в свят кат’ този,
    да гледам как отпиваш от кафето си... !!!


    Ей това тук ми е много познато като усещане!!!


    !!!

    Двойно късо, с много много захар и млечна пяна !!!

  • Прекрасно, прекрасно, прекрасно!!! Всичко, което досега си качила на сайта, го прочетох и съм възхитена от таланта ти и умението ти да пишеш и въздействаш и повярвай ми-читателят, четейки стиховете ти, тъжи, плаче и умира заедно с теб... Но не е ли вече време да се усмихваме и смеем с теб?
  • Вълнуващо е!
  • много силни емоции, прочетох го на един дъх харесва ми много (6)
  • Благодаря Ви за страхотните коментари!
    Нещо съм попрекалила с думата "ме"в първия куплет, сорри

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...