... за да полетя към теб...
за да полетя към теб...
без дори да зная ти къде си.
А вятърът посрещна ме,
такa свиреп...
В прегръдките си ме отнесе.
Летях,
но това не бе летеж –
той въхърът с листата си играе...
Додето зимата покрие ги със скреж
и те замръзват си без нищо да узнаят.
Скочих,
с вярата, че ще си струва,
Преди да падна, исках малко време,
миг...
за който всичко да рискувам...
И никой Бог не може да ми вземе.
Скъпи...
скочих там, но теб те няма...
И с думите във въздуха изтичам.
Колко жалко, че на двадесет и... само,
а съм вече неспособна да обичам.
Остана лед във мен да циркулира,
дори съм неспособна да умра.
Валят очите и висулки сбирам,
светът е тъмен, както НИКОГА.
... а исках ти да видиш сини рози...
да ти покажа вкуса на сърцето си,
да искам както никой в свят кат’ този,
да гледам как отпиваш от кафето си...
Скочих...
толкова желаех да те имам,
колко тъжно е, че в този хубав ден...
вместо да се вричам, че те взимам,
кълна се...
Никой не ще има МЕН!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
харесва ми много (6)