30 mar 2006, 17:38
... за да полетя към теб...
Скочих,
за да полетя към теб...
без дори да зная ти къде си.
А вятърът посрещна ме,
такa свиреп...
В прегръдките си ме отнесе.
Летях,
но това не бе летеж –
той въхърът с листата си играе...
Додето зимата покрие ги със скреж
и те замръзват си без нищо да узнаят.
Скочих,
с вярата, че ще си струва,
Преди да падна, исках малко време,
миг...
за който всичко да рискувам...
И никой Бог не може да ми вземе.
Скъпи...
скочих там, но теб те няма...
И с думите във въздуха изтичам.
Колко жалко, че на двадесет и... само,
а съм вече неспособна да обичам.
Остана лед във мен да циркулира,
дори съм неспособна да умра.
Валят очите и висулки сбирам,
светът е тъмен, както НИКОГА.
... а исках ти да видиш сини рози...
да ти покажа вкуса на сърцето си,
да искам както никой в свят кат’ този,
да гледам как отпиваш от кафето си...
Скочих...
толкова желаех да те имам,
колко тъжно е, че в този хубав ден...
вместо да се вричам, че те взимам,
кълна се...
Никой не ще има МЕН!
за да полетя към теб...
без дори да зная ти къде си.
А вятърът посрещна ме,
такa свиреп...
В прегръдките си ме отнесе.
Летях,
но това не бе летеж –
той въхърът с листата си играе...
Додето зимата покрие ги със скреж
и те замръзват си без нищо да узнаят.
Скочих,
с вярата, че ще си струва,
Преди да падна, исках малко време,
миг...
за който всичко да рискувам...
И никой Бог не може да ми вземе.
Скъпи...
скочих там, но теб те няма...
И с думите във въздуха изтичам.
Колко жалко, че на двадесет и... само,
а съм вече неспособна да обичам.
Остана лед във мен да циркулира,
дори съм неспособна да умра.
Валят очите и висулки сбирам,
светът е тъмен, както НИКОГА.
... а исках ти да видиш сини рози...
да ти покажа вкуса на сърцето си,
да искам както никой в свят кат’ този,
да гледам как отпиваш от кафето си...
Скочих...
толкова желаех да те имам,
колко тъжно е, че в този хубав ден...
вместо да се вричам, че те взимам,
кълна се...
Никой не ще има МЕН!
© Мойра Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Прекрасно, прекрасно, прекрасно!!! Всичко, което досега си качила на сайта, го прочетох и съм възхитена от таланта ти и умението ти да пишеш и въздействаш и повярвай ми-читателят, четейки стиховете ти, тъжи, плаче и умира заедно с теб... Но не е ли вече време да се усмихваме и смеем с теб?
-
Вълнуващо е!
-
много силни емоции, прочетох го на един дъх
харесва ми много (6) -
Благодаря Ви за страхотните коментари!
Нещо съм попрекалила с думата "ме"в първия куплет, сорри -
Страхотно е! Може би само в първия куплет има правописна грешка, или е нещо, което не разбирам
Успех! -
"дори съм неспособна да умра" АААААААААААААА,човеко накара ме да посивея тука, да пожълтея ,да се влюбя!!!Защо не те познавам?Страхотен текст!Ханк ще натисне 6
-
много ми хареса.6
-
на мен пък ми хареса стихотворението ти!6
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
да ти покажа вкуса на сърцето си,
да искам както никой в свят кат’ този,
да гледам как отпиваш от кафето си... !!!
Ей това тук ми е много познато като усещане!!!
!!!
Двойно късо, с много много захар и млечна пяна !!!