Оставям приятели,
недоубили ме.
Гърбът си оставям, изкривен,
ръцете си, увиснали.
Наречете ме наивен, но
и парите си оставям. Всичките.
Оставям, това което бях
и скачам!
За да разбереш какво е страх.
Докато аз летя, а ти падаш.
© Станислав Русев Всички права запазени