За да те има

Мълчи луната бледа
и звездиците мълчат,
не пее кукувицата и клоните са тихи,
мълчи и телефонът.

За да те има, трябва да остане
между нас мълчанието.
Страстта да се превърне в зърно жито
и обичта във пръст.
Много дни семето не дръж,
пусни го във пръстта
и ще поникне, ще разцъфне, ще роди!

Понякога не виждаме на болката смисъла,
не виждаме как остър ръб
пречупен е и кротката сълза
измива остротата ни.

За да те има, трябва любовта да си остане
несподелена, недокоснат хляб и неизпито вино.
А болката - дълго ще кърви
и белег грозен ще остане,
нека да мълчи!

За да те има - полети
над земните си дни - високо,
ще видиш колко е суетно и доброто, злото
и колко е велико името,
издигнато над суети, животи
а самият Той - ЛЮБОВ!