За детството... на село
Не отраснах в град помпозен, голям,
а в простичко село с име на хан,
нямахме там междублокови пространства,
а блокове с царевица и сърдечни познанства.
И река си имахме за селски разкош,
не вършехме задачите през куп и за грош,
копаехме лете нивата крайречна
и сладко похапвахме царевица млечна.
Нямахме на село плейстейшън, интернет
и не будувахме пред компютър от два до пет,
играехме си игрите в гори и усои
и с раните по коленете бяхме герои.
Разпъвахме да детството шарената дрешка,
и на живота по детски гледахме с насмешка,
селцето за нас беше земният рай,
за града никой не искаше дори и да знай.
Деца щастливи бяхме и зиме и лете,
в труд ни укрепнаха благо ръцете,
не получихме нищо даром, на готово,
и възпита ни добре сладката умора.
Нямахме представа що е агресия,
селцето ни предпази от душевна регресия,
слънчево, топло, в игри и забава,
такова детство всяко дете заслужава.
И днес...
в мене спомени капят като сок от череша,
и ме услаждат и лепнат, щом косата разреша,
ревниво ги пазя като в свещен, светъл храм,
че кога ми е тежко, връщат ме там!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчево Момиче Всички права запазени
