13.10.2011 г., 14:15

За "другото"

603 0 3

            „аз мога да ти дам усмивка, поглед нежен –

             за” другото” и в Ада не прощават...”

           ДАНИЕЛА ВИКТОРОВА (danda)

 

 

За „другото” и в Ада ни  жигосват,

че този Ад  със себе си го носим.

Безмилостно, сурово ни  дамгосват

неотговорите на хиляди въпроси.

 

И пъкалът, измислен от Човека,

наречен Съвест, Чест, Достойно име,

гори ни със катран от памтивека,

без изход  в пипалата си държи ни.

 

Всеобщите неписани закони

са ясни като майчиното мляко.

Ала защо неистово ни гони

копнежът луд да ги прескочим някак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бях писал нещо подобно,но преди години,много години...Потърсих го безуспешно и затова Ви благодаря,че отново ме върнахте към това.А и по много хубав начин,със страхотно стихотворение!
  • стига да има млякохубав стих
  • Защото, забраненото е най-сладко!Много ми допадна стихото!Поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...