„аз мога да ти дам усмивка, поглед нежен –
за” другото” и в Ада не прощават...”
ДАНИЕЛА ВИКТОРОВА (danda)
За „другото” и в Ада ни жигосват,
че този Ад със себе си го носим.
Безмилостно, сурово ни дамгосват
неотговорите на хиляди въпроси.
И пъкалът, измислен от Човека,
наречен Съвест, Чест, Достойно име,
гори ни със катран от памтивека,
без изход в пипалата си държи ни.
Всеобщите неписани закони
са ясни като майчиното мляко.
Ала защо неистово ни гони
копнежът луд да ги прескочим някак...
© Нина Чилиянска Всички права запазени