За душата
на Тарани
Тя има лунички.
Коса кестенява…
По- скоро чуплива,златиста коса.
Очите кафяви. Сърцето изцяло
от преданост...И топлота.
Отдавна изгражда те.
Кръгличка, семпла…
Наднича свенливо от твоите очи.
Неуловимо присъствие…Светеща меко.
Подскачаща веселост- птичи следи.
Пристига понякога…
После отлита.
Ще я познаете- казвам ви аз:
тя има лунички. Косата си сплита.
И е съвсем, съвсем като нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Всички права запазени
