ПетърТарамбичков (Петър)

Отдавна не мисля....

*****
Отдавна не мисля за нея…
Тя има си нежен съпруг.
Детенце. И работа- като фея.
Аз често съм ръбесто груб. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2025-10-15T16:53:45+03:00 115

Шевица

О, ти, която си
самата същност на нещата,
самата природа,
не мога да съществувам без теб.
Ден след ден, след ден ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2025-02-13T12:09:31+02:00 256

Още щом чух...

*****
Още щом чух,
разбрах че е тя.
Съвсем леко прошумяване.
Колкото да разбера, че е тя- ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-12-11T11:36:01+02:00 357 1

Това бе тя....

Не могу оторвать глаз от тебя
Борис Гребнщиков
Това бе тя!
След толкова години…
Дори не разпознах очите и. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-08-28T14:01:24+03:00 352

Прости ми...

Прости ми!...Не бях достоен
за теб, за себе си- за всичко.
Все още учех се да ходя,
да различавам, да обичам.
Като децата непосредствен, ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-08-21T09:03:47+03:00 387

С нежността....

С нежността,
с която
есенната светлина на
слънцето
люлее листата и ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-08-14T15:08:19+03:00 378

върху червеното....

Върху червеното шарено одеяло
на леглото: стиховете, хляба
и парите между тях.
Моите движения също се побират
в това разстояние.

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-08-07T11:31:49+03:00 373

Нова заблуда...

Нова заблуда-
харесах си нова заблуда.
Сега ще си я доизваям,
ще омекотя чертите и,
ще я изпълня с трепет: ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-07-31T09:56:58+03:00 342

Когато вали....

Когато вали дъжд е омагьосана гората.
Земята издиша топла пара…
По мокрите листа се стичат капчици
и с един, също бавен, полет капват.
Всичко е забавено, неразличимо- ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-07-24T09:07:54+03:00 424

Как ме привлича светлината....

Как ме привлича светлината!...
И топлото. И огъня.
Аз мислех, че съм пеперуда.
И понеже бях-
понеже мислех, че съм- ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-07-17T10:10:05+03:00 366

Пресътворяване

Отдалечавам се.
Към някаква си близост.
Във някаква изстиваща тъга.
Обвит от форми-
и свенливост- ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-07-10T10:49:12+03:00 420 1

Паметникът

Той седеше на стълбите.
(Хората идваха и си отиваха.)
Слънцето целуваше босите му нозе
и се превръщаше в състрадание.
Успокоените цветове на есента ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-07-03T08:58:08+03:00 553 1

Вградени в камъка....

Вградени в камъка светъл, смирени,
със същата своя- и друга- тъга,
те никога няма ръка, разгневени,
да вдигнат към скулптура,
майките наши свещени. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-06-26T09:57:16+03:00 653

Майка

Тя свети.
Смеят се очите и.
Очите и са пълни с топлина
и падаш на колене.
Гласът и, гласът и! – ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-06-20T09:42:33+03:00 363

Стопиха се мечтите....

Стопиха се мечтите.
Изгубиха се всички основания
и стъпките ми стигнаха земята.
Сега не зная кой съм… Стоя и гледам
бързите дъждове на пролетта.

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-06-11T08:41:35+03:00 417

От вятъра...

От вятъра,
пребягал по листата,
хвърчат глухарчевите семена
из въздуха- като илюзии.
Желаем вятър.

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-06-05T11:01:53+03:00 351

Видях я....

Видях я! Беше здрава.
И пълна, пълна, пълна! – с топлина.
Косата и, оранжева и плавна,
над улицата с синя планина.
Видях я...В гръб. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-05-29T12:15:00+03:00 344

Сънувах твоите раздалечени....

Сънувах твоите раздалечени,
кафяви и добри очи.
И стана тихо покрай мене.
Дъждът престана да върви
към залеза, с косите ти доплавал- ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-05-22T09:07:40+03:00 442 1

Ще я видя ли....

Ще я видя ли, Господи?
Тези близки очи…
Вече година сърцето ми
не тупти. А тупти.
Аз се върнах, работя. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-05-15T08:57:03+03:00 402

Всяка жена...

на Вриддатма
Всяка жена се казва Мария.
И е малко дете.
С черни очи. И синя магия.
Като Черно море. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-05-07T19:13:47+03:00 410

Аз зная – тя....

на моята Непозната
Аз зная- тя е там. Отляво на олтара.
С грижливо сплетена коса.
С мантото шарено. Със шала.
Със чанта тънка през глава. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-04-24T10:37:55+03:00 471 1

Тя често минава...

на Карунабаня
Тя често минава…Тролейната спирка.
Сергията с книги, до нея- цветя.
С голямата папка- и в нея рисунки.
С червената рокля. С червена коса. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-04-17T12:24:28+03:00 470

Очите ѝ...

Очите ѝ бяха студени -
безкрайни и смели -
кафяво-зелени, красиви очи.
Следяха през мен, заслепени,
своето щастие, ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-04-10T09:38:00+03:00 465

Реките....

(Реките. И моретата.
И планините…)
Птицата, която сънувах каза:
когато си отида, ще оставя тука
зелените пулсиращи съзвездия. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-04-03T13:30:28+03:00 364

Птицата....

Птицата,
бялата птица,
се появи в съня ми.
Ти беше толкова далече –
красива, лека, моя птица – ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-03-27T18:47:07+02:00 417

Медитация

Около теб - и в теб - е светло,
чисто. Ти дишаш светлина.
И всичките събития,
направили те тъжен,
изглеждат другояче. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-03-20T10:02:38+02:00 1.4K 2

Установи....

Установи това безумно бягство от истината.
Не си слаб. И имаш себе си…Поне веднъж
застани спокоен и гледащ.
Животът- и вятъра- ще се засмее властно
в лицето ти. И сърцето ти ще затанцува ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-03-13T11:33:46+02:00 440

Отчаяние

Да бъда груб.
Да се отдалечавам от себе си,
от нежността.
Да забравя очите
и оранжевото, ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-03-06T15:08:48+02:00 353

Птиците отлитат....

Птиците отлитат.
На север.
А дърветата са готови да разцъфтят.
Нашите птици си отиват…
Когато им стане студено ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-02-28T12:02:34+02:00 407

Падат...

Падат моите съществувания.
Задраскани.
С едно само движение,
в един само миг…
Падат дълго и отчетливо. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-02-21T11:15:59+02:00 627

Раздяла

В тъмното на стълбите стои една жена,
която знае за мен. Една изправена жена
стои на стълбите в тъмното и гледа
разноцветните илюзий над главата ми,
клатени широко от натежалата походка… ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-02-14T09:59:51+02:00 362

Сбогуване

Две тополи. Вятър. Вечер.
Облаци по синьото небе.
Бялата луна се стече
по брега на езерото и затрепера.
Един възрастен господин ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-02-07T11:01:07+02:00 374

Корабът на нощта....

Корабът на нощта
пътува по вълните от звуци,
по вълните от разтеглени звуци на
щурци- рядко с лай на кучета.
Така корабът на нощта ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-01-31T13:38:27+02:00 418

ще ме подложат....

Ще ме подложат на изпитание.
Докрай ще искат да се уверят
в отдалеченото ми съществуване,
за да е възможно- с чиста съвест-
да прозвучи името, разхождащо ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-01-24T09:22:34+02:00 383

Кратки 5

*****
Между
земята и сянката
има известно разстояние.
Там живее ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-01-17T10:49:26+02:00 404

художникът....

Художникът си спомняше...
( О, вие си мислите, че измисля живота!)
Хората обичаха художника.
Хората бяха забравили и му градяха къща.
Хората забравиха художника. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2024-01-10T09:53:34+02:00 604 1

Бъди добра...

на Виля
Бъди добра.
Умолявам те, бъди добра!
Не можеш друго да направиш
в този свят… И другаде ...

ПетърТарамбичков

Поезия » Свободен стих

2024-01-03T09:12:09+02:00 494

Полека...

Полека. Вечерта е тука.
По блокове и по къщя
мирът на залеза разпуква
оранжевите си цветя.
И хората по-тихи стават. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-12-27T08:39:42+02:00 412

Притесненията...

Притесненията си отиват.
Както съм застанал,
между двата часовника,
виждам стъпките им-
съвсем естествено си отиват. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-12-19T11:30:32+02:00 455

измислих си.....

Измислих си един човек.
Седяхме и гледахме.
Никой не говореше.
- Искам да намеря по-добър човек от мен - каза той.
- И като го намеря ще гледаме живота - казах аз. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-12-12T11:06:59+02:00 472