ПетърТарамбичков
41 резултата
на Вриддатма
Всяка жена се казва Мария.
И е малко дете.
С черни очи. И синя магия.
Като Черно море. ...
Всяка жена се казва Мария.
И е малко дете.
С черни очи. И синя магия.
Като Черно море. ...
13
на моята Непозната
Аз зная- тя е там. Отляво на олтара.
С грижливо сплетена коса.
С мантото шарено. Със шала.
Със чанта тънка през глава. ...
Аз зная- тя е там. Отляво на олтара.
С грижливо сплетена коса.
С мантото шарено. Със шала.
Със чанта тънка през глава. ...
29
1
на Карунабаня
Тя често минава…Тролейната спирка.
Сергията с книги, до нея- цветя.
С голямата папка- и в нея рисунки.
С червената рокля. С червена коса. ...
Тя често минава…Тролейната спирка.
Сергията с книги, до нея- цветя.
С голямата папка- и в нея рисунки.
С червената рокля. С червена коса. ...
79
Очите ѝ бяха студени -
безкрайни и смели -
кафяво-зелени, красиви очи.
Следяха през мен, заслепени,
своето щастие, ...
безкрайни и смели -
кафяво-зелени, красиви очи.
Следяха през мен, заслепени,
своето щастие, ...
70
(Реките. И моретата.
И планините…)
Птицата, която сънувах каза:
когато си отида, ще оставя тука
зелените пулсиращи съзвездия. ...
И планините…)
Птицата, която сънувах каза:
когато си отида, ще оставя тука
зелените пулсиращи съзвездия. ...
40
Птицата,
бялата птица,
се появи в съня ми.
Ти беше толкова далече –
красива, лека, моя птица – ...
бялата птица,
се появи в съня ми.
Ти беше толкова далече –
красива, лека, моя птица – ...
49
Около теб - и в теб - е светло,
чисто. Ти дишаш светлина.
И всичките събития,
направили те тъжен,
изглеждат другояче. ...
чисто. Ти дишаш светлина.
И всичките събития,
направили те тъжен,
изглеждат другояче. ...
632
2
Установи това безумно бягство от истината.
Не си слаб. И имаш себе си…Поне веднъж
застани спокоен и гледащ.
Животът- и вятъра- ще се засмее властно
в лицето ти. И сърцето ти ще затанцува ...
Не си слаб. И имаш себе си…Поне веднъж
застани спокоен и гледащ.
Животът- и вятъра- ще се засмее властно
в лицето ти. И сърцето ти ще затанцува ...
85
Да бъда груб.
Да се отдалечавам от себе си,
от нежността.
Да забравя очите
и оранжевото, ...
Да се отдалечавам от себе си,
от нежността.
Да забравя очите
и оранжевото, ...
53
Птиците отлитат.
На север.
А дърветата са готови да разцъфтят.
Нашите птици си отиват…
Когато им стане студено ...
На север.
А дърветата са готови да разцъфтят.
Нашите птици си отиват…
Когато им стане студено ...
71
Падат моите съществувания.
Задраскани.
С едно само движение,
в един само миг…
Падат дълго и отчетливо. ...
Задраскани.
С едно само движение,
в един само миг…
Падат дълго и отчетливо. ...
108
В тъмното на стълбите стои една жена,
която знае за мен. Една изправена жена
стои на стълбите в тъмното и гледа
разноцветните илюзий над главата ми,
клатени широко от натежалата походка… ...
която знае за мен. Една изправена жена
стои на стълбите в тъмното и гледа
разноцветните илюзий над главата ми,
клатени широко от натежалата походка… ...
69
Две тополи. Вятър. Вечер.
Облаци по синьото небе.
Бялата луна се стече
по брега на езерото и затрепера.
Един възрастен господин ...
Облаци по синьото небе.
Бялата луна се стече
по брега на езерото и затрепера.
Един възрастен господин ...
64
Корабът на нощта
пътува по вълните от звуци,
по вълните от разтеглени звуци на
щурци- рядко с лай на кучета.
Така корабът на нощта ...
пътува по вълните от звуци,
по вълните от разтеглени звуци на
щурци- рядко с лай на кучета.
Така корабът на нощта ...
90
Ще ме подложат на изпитание.
Докрай ще искат да се уверят
в отдалеченото ми съществуване,
за да е възможно- с чиста съвест-
да прозвучи името, разхождащо ...
Докрай ще искат да се уверят
в отдалеченото ми съществуване,
за да е възможно- с чиста съвест-
да прозвучи името, разхождащо ...
84
*****
Между
земята и сянката
има известно разстояние.
Там живее ...
Между
земята и сянката
има известно разстояние.
Там живее ...
79
Художникът си спомняше...
( О, вие си мислите, че измисля живота!)
Хората обичаха художника.
Хората бяха забравили и му градяха къща.
Хората забравиха художника. ...
( О, вие си мислите, че измисля живота!)
Хората обичаха художника.
Хората бяха забравили и му градяха къща.
Хората забравиха художника. ...
111
1
на Виля
Бъди добра.
Умолявам те, бъди добра!
Не можеш друго да направиш
в този свят… И другаде ...
Бъди добра.
Умолявам те, бъди добра!
Не можеш друго да направиш
в този свят… И другаде ...
109
Полека. Вечерта е тука.
По блокове и по къщя
мирът на залеза разпуква
оранжевите си цветя.
И хората по-тихи стават. ...
По блокове и по къщя
мирът на залеза разпуква
оранжевите си цветя.
И хората по-тихи стават. ...
107
Притесненията си отиват.
Както съм застанал,
между двата часовника,
виждам стъпките им-
съвсем естествено си отиват. ...
Както съм застанал,
между двата часовника,
виждам стъпките им-
съвсем естествено си отиват. ...
87
Измислих си един човек.
Седяхме и гледахме.
Никой не говореше.
- Искам да намеря по-добър човек от мен - каза той.
- И като го намеря ще гледаме живота - казах аз. ...
Седяхме и гледахме.
Никой не говореше.
- Искам да намеря по-добър човек от мен - каза той.
- И като го намеря ще гледаме живота - казах аз. ...
110
В дванадесет часовникът за малко спира.
Припомня си как в твоите очи- обгърнати-
числата губят своето значение.
Как методичното движение
на тъничката му стрелка ...
Припомня си как в твоите очи- обгърнати-
числата губят своето значение.
Как методичното движение
на тъничката му стрелка ...
96
Моята надежда,
моята светла и добра надежда
вече почти догаря.
Само една малка локвичка
още пази пламъка и, ...
моята светла и добра надежда
вече почти догаря.
Само една малка локвичка
още пази пламъка и, ...
265
Пространството обича да е пълно.
Наблюдавам баладичните усилия на хората
да му помогнат- красиви, упорити,
неизменно тържествуващи усилия:
пулсира разрушеното пространство… ...
Наблюдавам баладичните усилия на хората
да му помогнат- красиви, упорити,
неизменно тържествуващи усилия:
пулсира разрушеното пространство… ...
135
1
Полека и по малко се натрупва
забравена от някого омраза,
отдъхва си. А после си отчупва
парченце топлина и веднага
се превръща в откровение. ...
забравена от някого омраза,
отдъхва си. А после си отчупва
парченце топлина и веднага
се превръща в откровение. ...
103
Тихо. Някъде шуми.
Тихо. Чезнат светлини.
Някой се надява,
тишината сгрява.
Ти. ...
Тихо. Чезнат светлини.
Някой се надява,
тишината сгрява.
Ти. ...
110
Желанието идва
и започва да говори нещо.
Но аз не го слушам-
гледам плавното натрупване
на оцветените листа ...
и започва да говори нещо.
Но аз не го слушам-
гледам плавното натрупване
на оцветените листа ...
97
Улицата с капещи дървета,
улицата няма да ме помни;
тичат цветовете по шосето…
Цветовете вече са свободни,
недействителни желания: ...
улицата няма да ме помни;
тичат цветовете по шосето…
Цветовете вече са свободни,
недействителни желания: ...
116
Изтеглена и светло величава,
нощта простира оределите си звезди по небето.
Луната е цяла и виждаща,
а щурците си вземат сбогом.
Забързан, както винаги, вятърът ...
нощта простира оределите си звезди по небето.
Луната е цяла и виждаща,
а щурците си вземат сбогом.
Забързан, както винаги, вятърът ...
121
на Петя
Ти идваше с крилете на някакво загинало летящо животно.
Имаше същите криле- на загиналото, прекрасно животно.
Носеше същата необяснима кръжаща печал-
или същата бълбукащо- изненадваща радост, ...
Ти идваше с крилете на някакво загинало летящо животно.
Имаше същите криле- на загиналото, прекрасно животно.
Носеше същата необяснима кръжаща печал-
или същата бълбукащо- изненадваща радост, ...
112
Приеми ме, когато не смея
да поискам прегръдката ти,
когато лъжата заменя
протритите с нови кръпки
ти приеми ме при себе си, ...
да поискам прегръдката ти,
когато лъжата заменя
протритите с нови кръпки
ти приеми ме при себе си, ...
109
Нощта идва често.
Съблича светлата си дреха…
Наобикаля двора, дърветата, къщата.
Нощта ми разрешава да я гледам.
Съблича светлата си дреха ...
Съблича светлата си дреха…
Наобикаля двора, дърветата, къщата.
Нощта ми разрешава да я гледам.
Съблича светлата си дреха ...
98
Бе тъмно,
въпреки че бе валяло.
И само бъдещата светлина
се преобличаше във бяло.
Преди със блясъка си да целуне мрака ...
въпреки че бе валяло.
И само бъдещата светлина
се преобличаше във бяло.
Преди със блясъка си да целуне мрака ...
135
Оранжевото растение ме сънува красив…
Вижда ме като вятър,
издухал слънцето от под земята
(слънцето много прилича на него);
вижда ме като мравчица, ...
Вижда ме като вятър,
издухал слънцето от под земята
(слънцето много прилича на него);
вижда ме като мравчица, ...
127
Те идват срещу мен усмихнати.
И тъжни…Различни.Поглеждат ме,
изпърво боязливо, и доловили
тайните си издъхват.
И отново е пълно с присъствие. ...
И тъжни…Различни.Поглеждат ме,
изпърво боязливо, и доловили
тайните си издъхват.
И отново е пълно с присъствие. ...
121
Понякога човек се губи.
По неизвестни и непонятни причини
бяга от себе си и мъчи да се види друг.
Тогава няма сили
да живее с виждането си, ...
По неизвестни и непонятни причини
бяга от себе си и мъчи да се види друг.
Тогава няма сили
да живее с виждането си, ...
121
Всеки човек е добър по душа...
Мама на татко се скара.
После татко протегна ръка
и котката подскочи от шамара.
После татко излезе навън. ...
Мама на татко се скара.
После татко протегна ръка
и котката подскочи от шамара.
После татко излезе навън. ...
179
4
Стая. Вечер. Пердета.
Одеялото на леглото се е свило
като ямурлук, с възглавницата за качулка.
Сънувам, че „ по радиото” вали дъжд…
Дядо се е подпрял на тоягата- ...
Одеялото на леглото се е свило
като ямурлук, с възглавницата за качулка.
Сънувам, че „ по радиото” вали дъжд…
Дядо се е подпрял на тоягата- ...
234
Какво си казаха сърцата ни,
когато оставих оранжевото растение
на масата, до книгите: фонтанът ръмжеше,
перуанците хранеха душите на дедите си
с музика, трамваят летеше; (дъгата!); ...
когато оставих оранжевото растение
на масата, до книгите: фонтанът ръмжеше,
перуанците хранеха душите на дедите си
с музика, трамваят летеше; (дъгата!); ...
106
Когато те отминах станах нежност. И обичане…
Не знам какво направи, когато те отминах.
Станах лек. И усещах, че това си ти –
нежност, обичане и светлина… Доверчивост.
Светът бе разбираем и красив. ...
Не знам какво направи, когато те отминах.
Станах лек. И усещах, че това си ти –
нежност, обичане и светлина… Доверчивост.
Светът бе разбираем и красив. ...
132
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
