ПетърТарамбичков
59 резултата
О, ти, която си
самата същност на нещата,
самата природа,
не мога да съществувам без теб.
Ден след ден, след ден ...
  92 
*****
Още щом чух,
разбрах че е тя.
Съвсем леко прошумяване.
Колкото да разбера, че е тя- ...
  185 
Не могу оторвать глаз от тебя
Борис Гребнщиков
Това бе тя!
След толкова години…
Дори не разпознах очите и. ...
  190 
Прости ми!...Не бях достоен
за теб, за себе си- за всичко.
Все още учех се да ходя,
да различавам, да обичам.
Като децата непосредствен, ...
  213 
С нежността,
с която
есенната светлина на
слънцето
люлее листата и ...
  203 
Върху червеното шарено одеяло
на леглото: стиховете, хляба
и парите между тях.
Моите движения също се побират
в това разстояние.
  208 
Нова заблуда-
харесах си нова заблуда.
Сега ще си я доизваям,
ще омекотя чертите и,
ще я изпълня с трепет: ...
  185 
Когато вали дъжд е омагьосана гората.
Земята издиша топла пара…
По мокрите листа се стичат капчици
и с един, също бавен, полет капват.
Всичко е забавено, неразличимо- ...
  260 
Как ме привлича светлината!...
И топлото. И огъня.
Аз мислех, че съм пеперуда.
И понеже бях-
понеже мислех, че съм- ...
  210 
Отдалечавам се.
Към някаква си близост.
Във някаква изстиваща тъга.
Обвит от форми-
и свенливост- ...
  250 
Той седеше на стълбите.
(Хората идваха и си отиваха.)
Слънцето целуваше босите му нозе
и се превръщаше в състрадание.
Успокоените цветове на есента ...
  383 
Вградени в камъка светъл, смирени,
със същата своя- и друга- тъга,
те никога няма ръка, разгневени,
да вдигнат към скулптура,
майките наши свещени. ...
  487 
Тя свети.
Смеят се очите и.
Очите и са пълни с топлина
и падаш на колене.
Гласът и, гласът и! – ...
  207 
Стопиха се мечтите.
Изгубиха се всички основания
и стъпките ми стигнаха земята.
Сега не зная кой съм… Стоя и гледам
бързите дъждове на пролетта.
  260 
От вятъра,
пребягал по листата,
хвърчат глухарчевите семена
из въздуха- като илюзии.
Желаем вятър.
  207 
Видях я! Беше здрава.
И пълна, пълна, пълна! – с топлина.
Косата и, оранжева и плавна,
над улицата с синя планина.
Видях я...В гръб. ...
  201 
Сънувах твоите раздалечени,
кафяви и добри очи.
И стана тихо покрай мене.
Дъждът престана да върви
към залеза, с косите ти доплавал- ...
  256 
Ще я видя ли, Господи?
Тези близки очи…
Вече година сърцето ми
не тупти. А тупти.
Аз се върнах, работя. ...
  262 
на Вриддатма
Всяка жена се казва Мария.
И е малко дете.
С черни очи. И синя магия.
Като Черно море. ...
  247 
на моята Непозната
Аз зная- тя е там. Отляво на олтара.
С грижливо сплетена коса.
С мантото шарено. Със шала.
Със чанта тънка през глава. ...
  272 
на Карунабаня
Тя често минава…Тролейната спирка.
Сергията с книги, до нея- цветя.
С голямата папка- и в нея рисунки.
С червената рокля. С червена коса. ...
  311 
Очите ѝ бяха студени -
безкрайни и смели -
кафяво-зелени, красиви очи.
Следяха през мен, заслепени,
своето щастие, ...
  306 
(Реките. И моретата.
И планините…)
Птицата, която сънувах каза:
когато си отида, ще оставя тука
зелените пулсиращи съзвездия. ...
  220 
Птицата,
бялата птица,
се появи в съня ми.
Ти беше толкова далече –
красива, лека, моя птица – ...
  261 
Около теб - и в теб - е светло,
чисто. Ти дишаш светлина.
И всичките събития,
направили те тъжен,
изглеждат другояче. ...
  1192 
Установи това безумно бягство от истината.
Не си слаб. И имаш себе си…Поне веднъж
застани спокоен и гледащ.
Животът- и вятъра- ще се засмее властно
в лицето ти. И сърцето ти ще затанцува ...
  282 
Да бъда груб.
Да се отдалечавам от себе си,
от нежността.
Да забравя очите
и оранжевото, ...
  219 
Птиците отлитат.
На север.
А дърветата са готови да разцъфтят.
Нашите птици си отиват…
Когато им стане студено ...
  262 
Падат моите съществувания.
Задраскани.
С едно само движение,
в един само миг…
Падат дълго и отчетливо. ...
  483 
В тъмното на стълбите стои една жена,
която знае за мен. Една изправена жена
стои на стълбите в тъмното и гледа
разноцветните илюзий над главата ми,
клатени широко от натежалата походка… ...
  223 
Две тополи. Вятър. Вечер.
Облаци по синьото небе.
Бялата луна се стече
по брега на езерото и затрепера.
Един възрастен господин ...
  231 
Корабът на нощта
пътува по вълните от звуци,
по вълните от разтеглени звуци на
щурци- рядко с лай на кучета.
Така корабът на нощта ...
  284 
Ще ме подложат на изпитание.
Докрай ще искат да се уверят
в отдалеченото ми съществуване,
за да е възможно- с чиста съвест-
да прозвучи името, разхождащо ...
  248 
*****
Между
земята и сянката
има известно разстояние.
Там живее ...
  264 
Художникът си спомняше...
( О, вие си мислите, че измисля живота!)
Хората обичаха художника.
Хората бяха забравили и му градяха къща.
Хората забравиха художника. ...
  407 
на Виля
Бъди добра.
Умолявам те, бъди добра!
Не можеш друго да направиш
в този свят… И другаде ...
  325 
Полека. Вечерта е тука.
По блокове и по къщя
мирът на залеза разпуква
оранжевите си цветя.
И хората по-тихи стават. ...
  267 
Притесненията си отиват.
Както съм застанал,
между двата часовника,
виждам стъпките им-
съвсем естествено си отиват. ...
  304 
Измислих си един човек.
Седяхме и гледахме.
Никой не говореше.
- Искам да намеря по-добър човек от мен - каза той.
- И като го намеря ще гледаме живота - казах аз. ...
  323 
В дванадесет часовникът за малко спира.
Припомня си как в твоите очи- обгърнати-
числата губят своето значение.
Как методичното движение
на тъничката му стрелка ...
  267 
Предложения
: ??:??