4.04.2012 г., 9:41

За душата и дъното

600 0 0

Понякога се чудя има ли дъно душата.

Веднъж во веки да го стигна

и да спра да чувствам...

 

Не искам да усещам липсата

на някогашните весели дни,

моменти, които продължават да тлеят

в мен като въгленова жар.

И таз душа като нестинарка

не спира по жарта да върви,

а белезите стават все по-големи

и оставят все по-дълбоки следи.

 

Но дали ако стигна предела

и даже да спре от огъня да ме боли

и мислите и чувствата застинат...

 

Ще виждам ли пак пролетната красота,

ще усещам ли дивите треви вместо въглени,

ще вдишвам ли люляковото опиянение,

ще се наслаждавам ли на приказните цветове?

 

Или ще съм призрак?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Там Където Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...