Понякога се чудя има ли дъно душата.
Веднъж во веки да го стигна
и да спра да чувствам...
Не искам да усещам липсата
на някогашните весели дни,
моменти, които продължават да тлеят
в мен като въгленова жар.
И таз душа като нестинарка
не спира по жарта да върви,
а белезите стават все по-големи
и оставят все по-дълбоки следи.
Но дали ако стигна предела ...