11.01.2014 г., 9:26  

За душевния конфорт

517 0 2

В ад ли бях или във рая,

(или минаха край мен)

на годината във края,

в първия работен ден?

В ад и рай ли подир тая

какафония навън,

в тази празнична омая

и площаден грак и звън

пристан тих ще ви открия

за душевния комфорт?

Или в нова мимикрия,

с друга партия от сорт

ще попадна, ще завия

воя вълчи надалеч?

Аз от сребърна кания

ще извадя остър меч

и на ляво, и на дясно

клони ще разсичам в ход –

за да види пътя ясно

моя страдащ, мил народ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...