В ад ли бях или във рая,
(или минаха край мен)
на годината във края,
в първия работен ден?
В ад и рай ли подир тая
какафония навън,
в тази празнична омая
и площаден грак и звън
пристан тих ще ви открия
за душевния комфорт?
Или в нова мимикрия,
с друга партия от сорт
ще попадна, ще завия
воя вълчи надалеч?
Аз от сребърна кания
ще извадя остър меч
и на ляво, и на дясно
клони ще разсичам в ход –
за да види пътя ясно
моя страдащ, мил народ!
© Иван Христов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
