За дървото Съвест
Някога, някъде, във време отминало
в прашясали спомени, съдбовно застинало
живяло дървото на човешкия срам
и променяло всеки, който мине от там.
Съвест му казвали - Съвест проклета,
дразнещо дебнеща, болезнено тиха,
стабилно стояща на корен могъщ,
застигаща всеки поне по веднъж.
Хората мразели силното дърво,
тайно го хулели и се молили - дано
някой да отреже предателския корен,
щастливо да живеят с възможности отворени.
“Юнакът” бленуван се запътил призван
към нашата съвест, към нашия срам.
Дървото съсякъл с исполински замах,
света освободил от омразния страх.
Така и до днес децата се раждат
без капчица съвест - във нея не вярват.
Чалга живеят, чалга поглъщат,
на чалга ще станат, защото не мислят...
в прашясали спомени, съдбовно застинало
живяло дървото на човешкия срам
и променяло всеки, който мине от там.
Съвест му казвали - Съвест проклета,
дразнещо дебнеща, болезнено тиха,
стабилно стояща на корен могъщ,
застигаща всеки поне по веднъж.
Хората мразели силното дърво,
тайно го хулели и се молили - дано
някой да отреже предателския корен,
щастливо да живеят с възможности отворени.
“Юнакът” бленуван се запътил призван
към нашата съвест, към нашия срам.
Дървото съсякъл с исполински замах,
света освободил от омразния страх.
Така и до днес децата се раждат
без капчица съвест - във нея не вярват.
Чалга живеят, чалга поглъщат,
на чалга ще станат, защото не мислят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Николов Всички права запазени
