Воркосиган (Светослав Николов)
63 97
7.06.2008 г., 17:29 ч.

За дървото Съвест 

  Поезия
588 0 2
Някога, някъде, във време отминало
в прашясали спомени, съдбовно застинало
живяло дървото на човешкия срам
и променяло всеки, който мине от там.

Съвест му казвали - Съвест проклета,
дразнещо дебнеща, болезнено тиха,
стабилно стояща на корен могъщ,
застигаща всеки поне по веднъж.

Хората мразели силното дърво,
тайно го хулели и се молили - дано
някой да отреже предателския корен,
щастливо да живеят с възможности отворени.

“Юнакът” бленуван се запътил призван
към нашата съвест, към нашия срам.
Дървото съсякъл с исполински замах,
света освободил от омразния страх.

Така и до днес децата се раждат
без капчица съвест - във нея не вярват.
Чалга живеят, чалга поглъщат,
на чалга ще станат, защото не мислят...

© Светослав Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много си прав...но никой юнак не може да изтръгне дървото от корена както и това което е заложено в нас.все пак аз вярвам...още не съм се отказала окончателно.много ми хареса.Браво!
  • радвам се, че на теб Камю не ти е повлиял...=)
Предложения
: ??:??