За дървото Съвест
Някога, някъде, във време отминало
в прашясали спомени, съдбовно застинало
живяло дървото на човешкия срам
и променяло всеки, който мине от там.
Съвест му казвали - Съвест проклета,
дразнещо дебнеща, болезнено тиха,
стабилно стояща на корен могъщ,
застигаща всеки поне по веднъж.
Хората мразели силното дърво,
тайно го хулели и се молили - дано
някой да отреже предателския корен,
щастливо да живеят с възможности отворени.
“Юнакът” бленуван се запътил призван
към нашата съвест, към нашия срам.
Дървото съсякъл с исполински замах,
света освободил от омразния страх.
Така и до днес децата се раждат
без капчица съвест - във нея не вярват.
Чалга живеят, чалга поглъщат,
на чалга ще станат, защото не мислят...
в прашясали спомени, съдбовно застинало
живяло дървото на човешкия срам
и променяло всеки, който мине от там.
Съвест му казвали - Съвест проклета,
дразнещо дебнеща, болезнено тиха,
стабилно стояща на корен могъщ,
застигаща всеки поне по веднъж.
Хората мразели силното дърво,
тайно го хулели и се молили - дано
някой да отреже предателския корен,
щастливо да живеят с възможности отворени.
“Юнакът” бленуван се запътил призван
към нашата съвест, към нашия срам.
Дървото съсякъл с исполински замах,
света освободил от омразния страх.
Така и до днес децата се раждат
без капчица съвест - във нея не вярват.
Чалга живеят, чалга поглъщат,
на чалга ще станат, защото не мислят...
© Светослав Николов All rights reserved.
