13.01.2009 г., 21:05

За един красив лъжец

1.5K 0 6

 За един красив лъжец...

 

Забавно ли ти беше ми кажи

с мен да си играеш сред твойте лъжи.

Че ти самият си лъжа, аз зная,

но не знаеш, че вече си разкрит!

 

И сигурно си накарал оная да ревнува,

и сигурно си щастливо сгушен в прегръдките й?

Но знаеш ли какво - всичко бе до тук,

вече ще ме обича друг!

 

И като стъклената топка на късмета

ще те зарежа аз сам в твойте лъжи.

И някой ден, когато аз не съм до тебе,

ще разбереш истина една:

 

        ,,Човек  разбира, че обича, когато е изгубил любовта!''

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • страхотен край !!!
  • Леле колко лоши и злобни хора има.....нямам думи.знам мила че си написала това което чувстваш...макар, че да иска работа стиха.все пак не спирай да го правиш
  • Хареса ми посланието на стиха ти ,,Човек разбира, че обича, когато е изгубил любовта!''
    браво!поздрави продължавай напред
  • Много ми харесва заключението ти:"Човек разбира,че обича,когато е изгубил любовта си!" И аз съм на същото мнение.
  • оная?

    тази дума вади очите с "поетичността си" ...

    Ритъм и рими - да не говорим - играят си на котка и мишка, дисонансът е пълен! За клишета и чалга - дума е отварям!
    Обобщено - ужасТ

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...