За една любов отминала... или може би не...
Знам, че нощем мислиш за мен.
Знам, че тайно си ме пожелаваш.
Знам, че нея ти целуваш,
но в нея виждаш мен.
Знам, че я обичаш.
И той обича мен.
Знам и, че я искаш,
но по-силно искаш мен.
През деня съм негова,
вечер - твоя.
Чувствата се блъскат
както вълните в прибоя.
Душата крещи.
Сърцето кърви.
Вече не чувам вътрешния глас.
Бавно умирам аз...
Ах! Тези две очи,
след които не трябва да тичам.
Тези две думи,
които не трябва да изричам.
Но...
Обичам те - искам да ти го кажа!
Обичам те - знай, че е така!
Обичам те - ако и самотна да умра!
Обичам те - дори и след смъртта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
