Oct 5, 2007, 3:21 PM

За една любов отминала... или може би не...

  Poetry
1.1K 0 3
 

Знам, че нощем мислиш за мен.

Знам, че тайно си ме пожелаваш.

Знам, че нея ти целуваш,

но в нея виждаш мен.


Знам, че я обичаш.

И той обича мен.

Знам и, че я искаш,

но по-силно искаш мен.


През деня съм негова,

вечер - твоя.

Чувствата се блъскат

както вълните в прибоя.


Душата крещи.

Сърцето кърви.

Вече не чувам вътрешния глас.

Бавно умирам аз...


Ах! Тези две очи,

след които не трябва да тичам.

Тези две думи,

които не трябва да изричам.


Но...


Обичам те - искам да ти го кажа!

Обичам те - знай, че е така!

Обичам те - ако и самотна да умра!

Обичам те - дори и след смъртта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...