rajsun (Райчо Русев)
551 1381
19.10.2014 г., 11:07 ч.

За еднократно четене 

  Поезия » Хумористична
978 0 18

Събуждам се – и нито стих.
Какво съм спал, не зная.
Но трябва да съм още жив – 
кафенцето ухае.

Очите залепени с гел.
Не се отваря никое.
Дали пък вчера не съм чел
некачествени стихове?

Така е, като ме мързи
тефтерчето да взимам.
Той Владо, Владо* да е жив.
И още двама-трима.

На гладно стихове – дрън-дрън.
Обличай се, обувай се,
че гледай, щъкат вече вън
и други хомонкулуси.

Но преди тръгване реших –
колете ме, бесете ме! – 
да драсна нещичко – апчих! – 
за еднократно четене.

Си викам, бе защо не си
мълчиш, бе главо, главоо…
Мерси за здравето, мерси!
И аз ви пожелавам.

Животът, всъщност, си тече
и във какво излиза, че
е смисълът накрая?
Да чуеш някой да рече,
или пък ти да му речеш
усмихнато – наздраве)))

*Любенов)))
 

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??