За еднократно четене
|
Събуждам се – и нито стих. Какво съм спал, не зная. Но трябва да съм още жив – кафенцето ухае. Очите залепени с гел. Не се отваря никое. Дали пък вчера не съм чел некачествени стихове? Така е, като ме мързи тефтерчето да взимам. Той Владо, Владо* да е жив. И още двама-трима. На гладно стихове – дрън-дрън. Обличай се, обувай се, че гледай, щъкат вече вън и други хомонкулуси. Но преди тръгване реших – колете ме, бесете ме! – да драсна нещичко – апчих! – за еднократно четене. Си викам, бе защо не си мълчиш, бе главо, главоо… Мерси за здравето, мерси! И аз ви пожелавам. Животът, всъщност, си тече и във какво излиза, че е смисълът накрая? Да чуеш някой да рече, или пък ти да му речеш усмихнато – наздраве))) *Любенов))) |
© Райчо Русев All rights reserved.
