За едното "Обичам те"
Сутрин рано е, бухтички пържиш,
за да има закуска любимия...
После пак във леглото се връщаш,
щом разбуди се - ти си на линия...
Съблазнителна, топла милувка,
нежни приказки, сутрешни ласки...
Пускаш го първи да мине през душа
и приготвяш кафените чашки...
Сипваш после набързо кафето
и сервираш с халата разгърден,
после чуваш гласа му в антрето -
казал - "Чао" - отново забързан.
Тъй посрещаш, изпращаш и любиш,
все в очакване просеща обич,
уморена от чувствата губиш,
все с надежда, че пак ще ги чуеш...
Двете думи - изтъркано гладки,
като камъче речно във шепите свила,
толкова прости и толкова кратки...
А ни дават - невиждана сила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
