20.08.2012 г., 20:03 ч.

За горните стъпала 

  Поезия
653 0 9

Едно въже сред пламъци и дим,

а в края му – стъпало по-нагоре.

В мига, във който мен ме заболи -

хвърли ми дума – да охлажда огън.

 

И, ако трябва,  удари до кръв

това, което бях - за да си иде.

Нали за мене си приятел пръв –

във огъня скочú, за да не видя

 

как, пламнали, страните ти горят

насред  тълпа от зейнали зяпачи,

които остри камъни държат

и дебнат ме кога ще се разплача.

 

И гледай ме как ходя по въже –

на косъм балансирам страховете.

Подай ми само дума или две,

с които да остана на въжето.

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??