29.05.2009 г., 22:41

За греховете

842 0 3

Дали дъждът, който вали

от прихлупеното сиво небе,

ще измие греховете ни

Защо винаги на празник, Господи,

идва страдението на изтормозения ни беден народ?

И има ли начин да изкупим греховете си,
за да бъдат щастливи децата ни
и усмивки да греят по лицата им?
Толкова  болка  и мъка,

само в един миг!

Дай ни възможност

и ние ще се променим и по-добри

ще станем едни към други.

Обещаваме ти, Господи,

моля те и нека Бог да прости загиналите

и да пази живите,

защото дъждът и сърцата ни ще измият

греховете ни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Арсов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...