За хубус к'во ни прай чувек
ЗА ХУБУС К’ВО НИ ПРАЙ ЧУВЕК!
Решиф и яз на моркуф да са стора
(нъл’ модно е сига – за хубус)...
Зимаф буя и айде - у дома.
Забъркаф я, на бабата я дадуф
и рекуф:"Мацай мъ сига!"
И тя мъ почна - с четката мъ мажи -
кусата ми на кошер цел станА.
И тъй си пусидяф аз двайс’ минути дажи
умазана със новътъ буя.
Измиф съ посли, какту си й редну
и почнаф да суша – да вида цвет...
Пък то идно станалу... малиии! – модну –
уранживу, кат’ тиква - ’ма... на плет.
То моркува в чуваля как са скапва –
та тъй и с моята куса...
Уранживу и желту, мъничку чирвенку...
Май, май за смех станА!
Чи... търса си сига фризорка,
да земи да мъ пуупрай пулек’.
Да ходя вечи тъй ни мога –
и... ш’си платя –
за хубус к’во ни прай чувек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илзе Енчева Всички права запазени
