За историята
За историята
О, Клио, Клио, ти, музо най-веща,
защо се не вслушват в думите твои?
Защо се не учат от всяка ти среща
с подли тирани и смели герои?
Защо не разбират, че ти се повтаряш,
целейки така да се помни урока?
На всички езици дори разговаряш,
но никой не вижда, че даваш насока.
Насоката, дето показва отрано
ни пътища верни, отвеждащи нам
далече от същото лозе небрано,
в което е дядо ми казал: „не знам”.
Ех, Клио, Клио, в това, че си права
човекът все някога вниква,
но в края го често той осъзнава,
след вече огрухана тиква.
И, Клио, да знаеш, от своите грешки
се само глупак поучава,
а умен му чужди такива, човешки
показват къде да внимава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
