За Катя (сестра ми)
"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения авторТвоят край ще бъде моето начало.
Сълзите ти за мен са пиршество.
Ти си образ в криво огледало,
жалко и безгласно същество.
Като мъртва риба в кървава река
течението без цел те носи.
Сред безброй подпухнали лица,
с поглед празен, останал без въпроси.
Храм в сърцето си за тебе изградих.
Трон от тръни там стърчи.
Високия таван с омраза укрепих
и с гняв дебелите стени.
За мене слънцето не ще изгрее.
Плъхът Омраза сърцето ми ще хрупа.
Докато земята песен не запее,
когато трупа ти пръст затрупа.
Когато плачеш, аз се смея,
когато страдаш, аз празнувам.
Каквото и да правиш, аз ще надделея.
И дори в смъртта над тебе ще царувам.
По пода с нокти нещо трака,
то към теб пристъпва всяка нощ.
С омраза аз повиках го от мрака,
гневът към теб ми даде мощ.
Погледни го, сляпа блуднице, нещастна.
Отвори очите си и виж добре
усмихнатата ти съдба ужасна,
целувката ú само смърт ще донесе.
Днес гнева ми огнен нахрани.
Аз враг съм твой, мрази ме!
Плачи за мен със кървави сълзи
и изричай със омраза мойто име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Костов Всички права запазени
