Че цветята красиви са - вярно е, знам си,
но и тяхната хубост си има нюанси:
Магазинът едните на сянка ги пази,
подредени прилежно в саксии и вази.
Култивирани и в оранжерии расли,
тъй префинени са, но до болка еднакви.
Те излъчват студен целофанен отблясък;
за пари се продават, дори под тезгяха.
Специални условия само допускат -
инак вехнат и бързо дома ви напускат.
А пък другите раснат на воля в полето,
с красотата си дива и чара естествен.
Те лъчите на слънцето в тях са събрали
и със топла усмивка сърцето ви галят.
И дори да ви жегнат веднъж-дваж с бодлите,
много истински са, пък били и сърдити.
А стъблата им жилави са издръжливи -
тях не ще ги превият и облаци сиви.
Затова ще накъсам букет от полята -
та нали и жените са като цветята?
© Ивайло Динков Всички права запазени