17.06.2008 г., 15:58

За китките и хората

1.6K 0 18

 

Че цветята красиви са - вярно е, знам си,

но и тяхната хубост си има нюанси:

 

Магазинът едните на сянка ги пази,

подредени прилежно в саксии и вази.

Култивирани и в оранжерии расли,

тъй префинени са, но до болка еднакви.

Те излъчват студен целофанен отблясък;

за пари се продават, дори под тезгяха.

Специални условия само допускат -

инак вехнат и бързо дома ви напускат.

 

А пък другите раснат на воля в полето,

с красотата си дива и чара естествен.

Те лъчите на слънцето в тях са събрали

и със топла усмивка сърцето ви галят.

И дори да ви жегнат веднъж-дваж с бодлите,

много истински са, пък били и сърдити.

А стъблата им жилави са издръжливи -

тях не ще ги превият и облаци сиви.

 

Затова ще накъсам букет от полята -

та нали и жените са като цветята?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Динков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз мисля да приключа четенето си засега с този цветен стих. Трудно се откъсва човек от теб, но ще се върна.
  • Докато четях,някакси твоите цветя ми се сториха олицетворение на 2 типа хора от обществото ни... хареса ми да го възприема така желая само полски цветя в твоето обкръжение!
  • Усетил си Жените със... сърцето!
    Комплименти!
  • А най-добре е да не ги късаш и да растат на воля!
  • А, така-а-а!
    И сега аз от коя гледна точка да чета?!

    Въпросът е къде ще скъташ букета... И как ще го опазиш

    Много смел стих.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...